Фетхуллах Гюлен като трансформиращ лидер: образец за “Златно поколение”
Проф. д-р Карен А. Фонтено, проф. д-р Мишел Дж. Фонтено
Карен Фонтено е професор по комуникации в университета “Southeastern Louisiana” и декан на Факултет по комуникации в Луизиана Хамънд. Преди да започне научна кариера, работи като журналист и редактор на списание. Завършва докторантура в Университет “Луизиана” на тема “Теория на организационната комуникация и организационно поведение и методи”. Областите на нейните научни интереси са свързани с междукултурната комуникация, културната хармония и междуличностната комуникация и особено организационните среди. Има над шейсет монографии и доклади на научни конференции по темата. Проф. Фонтено работи усилено върху културните ценности и организационната продуктивност. Изследва влиянието на културата върху човешкото поведение и върху организациите, особено върху образователните и религиозните организации. Съвместно с проф. Мишел Фонтено публикува статии за влиянието и ролята на движенията “Нурси” и “Движение Гюлен” върху съвременното общество.
Мишел Дж. Фонтено е професор по история в Университет “Southern” в Батън Руж, Лос Анджелис. През 1976 г. защитава докторска дисертация в областта на руската и европейската история и върху социалистическата мисъл в Държавния университет на Луизиана. С подкрепата на редица изследователски фондации, сред които “National Endowment for the Humanities”, наградата “Fulbright-Hays” и стипендиите “East-West Center”, той изследва интердисциплинарните подходи и новите разбирания, които се пресичат в различните научни области. Поначало съсредоточава усилията си върху периодизацията на важните промени и върху движенията. Следователно се занимава с теми, свързани с рухването на царския режим, разпадането на Съветския съюз, преминаването на информационните теории от една на друга култура, факторите, които са оформили еврейското общество, и теорията на биологичната поява.
Оглавяваното от Фетхуллах Гюлен “Движение Гюлен”, или известното още и като движение за ислямски реформи “Нурджулук”, днес е най-голямата дейна обществена сила в Турция и от 1990 г. досега Движението следва тенденция на устойчиво глобално развитие. Вдъхновено от по-ранния мюсюлмански реформатор Бедиуззаман Саид Нурси (1876-1960), “Движение Гюлен”, чието формиране обхваща период от над едно столетие, се развива и разширява още повече с личните усилия на Гюлен и цели да промени начина на контактуване на ислямската мисъл съобразно потребностите на модерното общество. В дългосрочна перспектива в дневния ред на Движението са залегнали правни, политически, социални, образователни и икономически теми, то играе ролята на двигател за модернизиране, който получава вдъхновението си от религията и си има водач. Движението насърчава възраждането на ислямския мистицизъм, който успоредно обединява традиционните ислямски практики с научните, техническите и индустриалните методи, повишили материалното благоденствие на западното общество.
Трудно е да се предположи докъде стига периметърът на влияние на Движението, но се допуска, че броят на турските му последователи надхвърля милиони хора. В него членуват някои от най-активните и най-продуктивните личности в турското общество. Значителна част от тях са бизнесмени, които одобряват както привързаността на Гюлен към традиционните ислямски ценности, така и идеите му за защита на свободния пазар. Казано с прости думи, те (всъщност) реагират срещу разбирането за агресивен секуларизъм на военните и бюрократичните институции, срещу нередностите и крайните бюрократични порядки. Голяма част от финансовите източници, свързани с образователните и поощрителните прояви на Движението, се осигуряват от страна на тези бизнесмени.
Новоформиращата се образована класа съставлява останалата важна част на Движението. Поддръжниците от тази категория, от една страна, имат желание за запазване на ислямската си идентичност, а, от друга – стремеж да запазят професионалните ценности и връзките си за сътрудничество със западните си връстници. Студентите, които може да окачествим като впечатляваща подгрупа в рамките на Движението, произвеждат по-голяма част от енергията, която го крепи като цяло. Въпреки че ядрото на Движението се състои от бизнесмени и ученици, Гюлен има въздействие върху по-широка аудитория. Той поддържа идеята особено за суфистка турска идентичност, твърди, че тази идея се е развила преди идването на турците в Анадола, била е доразвита от османците и се е превърнала в многонационална и многокултурна свръхестествена космополитна цивилизация. Цитираната идея, която вдига етническото самочувствие, но се въздържа от тясно определение за национализъм, привлича вниманието на много турци. В допълнение – Гюлен се обявява остро срещу използването на тероризма, турците, които не гледат със симпатия на ислямския радикализъм и на светската държава, намират за по-привлекателно положението на Гюлен. Настоящата статия анализира влиянието на Гюлен върху движението, което носи неговото име, като се прилага теорията на трансформиращото лидерство. Ние сме убедени, че това е важна гледна точка. Поставянето на дейността на Гюлен в цитираната теоретическа рамка извежда на преден план неговия лидерски стил; разкрива причините зад учудващия му успех и ни позволява да правим по-добри прогнози за бъдещето на Движението.
Лидерството се определя като дейност, целяща да въведе промени в някаква организация или социална система, за да се развива и подобрява животът на хората. Понятието “трансформиращо лидерство” за пръв път се използва от Джеймс МакГрегър Бърнс (1978) в книгата му “Лидерство”, в която той отваря нови хоризонти. Според Бърнс трансформиращото лидерство е лидерство, което има “променящо” въздействие върху държанието, убежденията и поведението на поддръжниците. Бърнс сравнява трансформиращото лидерство с транзакционното лидерство, което е по-разпространено и е основна тема на изследванията и обученията в миналото. Като ключ към промяната поддръжниците на транзакционното лидерство акцентират върху промяната, взаимодействието и награждаването за положени усилия, например по-високо заплащане за повече труд. Разликата между трансформиращото и транзакционното лидерство се състои в това какво предлагат лидерите и привържениците им един на друг. Вътрешното, външното поведение и контактите на трансформиращия лидер комуникира с личната вътрешна мотивация на поддръжниците му. Добрите транзакционни лидери са управници, които управляват наличния потенциал, напредват към скромни цели в рамките на някакви граници и оползотворяват по най-добър начин ресурса, който получават. От друга страна, лидерите, които Бърнс определя като трансформиращи, имат дидактическа роля. Те вдигат духа, окуражават, мотивират, определят ценностите, предлагат визия и стават причина за съзидателна реформа, а понякога при извънредни случаи и трудности те създават повод и за революционни развития.
Бърнард Бас и колегите му разширяват идеята на Бърнс за трансформиращото лидерство и от областта на политиката я прилагат към организационната връзка. Анализирайки транзакционното лидерство, Бас предлага “как да се повишат качеството и количеството на изпълнението; как една цел може да се замени с друга; как може да се понижи съпротивлението срещу определени действия и как може да се прилагат решенията”. От друга страна, трансформиращите лидери “…полагат усилия, за да обучат съзнателни колеги, подчинени, последователи, клиенти и абонати и постигат успех в това начинание”. Това високо съзнание налага наличието на лидер с твърда воля, който притежава визия, самочувствие и защитава успешно не онова, което е възприето според преобладаващите мнения в даденото време, а онова, което той смята за правилно и за добре.
Поначало влиянието на такива трансформиращи лидери се анализира от гледна точка на рационалните и емоционалните промени. Например Бас твърди, че трансформиращите лидери провокират интензивните чувства, “те вдъхновяват и повишават очакванията, пораждат вълнения”. Трансформиращите лидери посочват дългосрочни цели и до голяма степен се съсредоточават върху духовните желания. Това става причина поддръжниците им да се отъждествяват с желанието на своя лидер. Но един трансформиращ лидер трябва да предчувства нуждите, особено високите нужди на своите последователи и да използва комуникативния метод, който отговаря на съответните желания. За един трансформиращ лидер комуникативната способност, особено прочувственият и вдъхновяващ език са от жизненоважно значение. Бас твърди, че “наред с убедителното ораторско майсторство, използването на символи от страна на лидера и създаването на впечатление, че нещата са по-добри, изисква допълнителни усилия”.
Друга особеност на трансформиращото лидерство е ясно изразената “визия”. За да концентрират интереса и енергията на последователите си и за да изградят доверие към целите на групата, трансформиращите лидери използват подплатена с красноречие визия, която предизвиква интерес. Бас често слага на равна везна трансформиращото лидерство и изразяването на визия за по-добър свят, което Гюлен майсторски умее да прави. Трансформиращите лидери се характеризират с това, че поемат рискове, набелязват цели, очакванията от тях са високи, акцентират върху колективната личност, те са упорити и имат визия. При трансформиращото лидерство е възможна потенциална злоупотреба, защото лидерите имат силно влияние върху последователите си. Но Бас отговаря на тази критика, като обвързва трансформиращото лидерство с три принципа:
- нравствен характер;
- етични ценности;
- нравствени процеси на етичния избор.
Както по-долу ще покажем, Гюлен напълно покрива и трите критерия. Според Бас трансформиращото лидерство има четири измерения:
- идеализирано влияние;
- вдъхновяваща мотивация;
- интелектуален стимул;
- индивидуален подход.
Ние ще направим подробен анализ и на четирите особености и ще оценим усилията на Гюлен в тази светлина. Ние смятаме, че неговото лидерство отразява напълно и четирите фундамента. Според Ван Ейден “идеализираното влияние означава последователите на един лидер да го почитат, да се възхищават от него, да му имат доверие, да му подражават, да усвоят ценностите му и да се посветят на визията на лидера и да правят саможертви в това отношение. От една страна, лидерът гарантира успеха на групата, а, от друга, дава на последователите си правомощия и им внушава съзнанието, че са притежатели, като напълно се посвещава на идеала и устремено следва целите си, проявява последователност и самочувствие по отношение на целите и действията на групата, която представя. Постъпва морално и етично.”
В този пункт е важно да разграничим едно от друго идеализираното влияние и харизмата. Например в организация, управлявана от трансформиращ лидер, въпросът за наследник на лидера не е проблемен, но организациите, които се управляват от харизматичен лидер, поначало се разклащат и завършват с неуспех без лидера си. Нуждата да се показва по-голям от необходимото, самохвалството или поставянето на дистанция между себе си и останалите за добиване на някакъв статус чрез харизматичност не са качества на трансформиращия лидер. При описанието на образа на трансформиращия лидер харизматичната страна на личността категорично не може да бъде основна опорна точка. Майка Тереза и Ганди са известни като трансформиращи лидери, послужили като образец за промяна, но те не са личности, които отговарят на критериите за “харизматичност”, както я разбират Макс Вебер и останалите. Високото и важното мнение за себе си, нуждата от близки контакти стоят на централни позиции у харизматичните лидери. От гледна точка на страстта към властта и желанието за управление Ганди, Нелсън Мандела и Майка Тереза може и да се смятат за непълноценни, защото те не са харизматични, а трансформиращи лидери. Благочестивият живот и самоотвержеността на Гюлен също го причисляват към тази група. Неговата скромност (щедрост, преданост, предпочитане на останалите хора пред себе си), оставането на заден план и образцовото му лидерство са сред основните фактори, които привличат и мотивират последователите му. Както сочат и наблюденията на приближените му, Гюлен е бележит учен със скромно минало, който не отдава много значение на материалния свят. Като Божи човек, проповедник, идеен лидер и с благочестието и задълбочените си знания, като учител и писател, той е могъл да направи кариера, която напълно да го задоволи. Но вместо това той изразходва цялата си енергия, за да насърчава масите да инвестират в качествено образование и дава пример в това отношение с личния си живот.
За Гюлен усилията и инициативите, които се реализират на практика, са по-важни от желанията и амбициите. М. Хакан Явуз, който анализира отблизо “Движение Гюлен”, отбелязва: “Според Гюлен етично общество се изгражда не чрез преподаване на морал и религия в училище, това е възможно тогава, когато човек дава личен пример като учител, полицай, бизнесмен, журналист.” От дълго време Гюлен се е прочул като виден мюсюлмански мислител заради нестихващите му усилия за изграждане на образование, основано на ценностите. В близкото минало неговият почетен статус е потвърден и оценен и от списанието за изследване и анализ на международните теми “Форийн полиси”, специализирано издание на „Фондация „Карнеги” за международен мир” с център Вашингтон. В броя за май-юни 2008 г. списанието призна Гюлен за един от водещите световни лидери и, след като публикува списък със 100-те най-влиятелни личности в света, призова читателите си да изберат двайсетте водещи личности в него. При гласуването Гюлен получи най-много гласове сред всички номинирани и бе удостоен с честта да стане най-влиятелният интелектуалец в света. В допълнение към това престижно признание и оценка Гюлен се радва на положителен интерес и от страна на световни медии – като “Ню Йорк Таймс”, сп. “Форбс”, “Интернешънъл хералд трибюн”, сп. “Икономист”, “Journal of Middle East Women’s Studies”, “U.S. News and World Report”, “The Irish Times”, “The Muslim World” и “The Middle East Journal”.
Визията е важен допълващ елемент на идеализираното влияние и визията на Гюлен е много ясна. Той вярва, че обществото променя мисленето си по пътя на образованието, т.е. чрез образователното дело на едно специално съсловие, което е чувствително към турската история, традиции и чувствата на хората. Моралното и етичното поведение на Гюлен се оценява в световен мащаб от неговите почитатели и се посреща положително от изтъкнати лидери като Папа Йоан Павел Втори, нюйоркския кардинал Джон О’Конър, предишния председател на Антиклеветническата лига (Anti-Defamation League) Леон Леви, посланика на Ватикана в Турция, Вселенския патриарх, патриарха на арменската общност в Турция и равина на еврейската общност в Турция. Гюлен се радва на уважение както заради интелектуалната му смелост, така и заради моралното и етичното му поведение.
В написаната неотдавна от проф. д-р Джил Каръл от Университет “Райс” книга, в която се води косвен диалог между Гюлен и петимата най-големи световни мислители, чрез интертекстуална връзка, авторката споделя как е била повлияна от турския мислител: “Бях вдъхновена от неговите идеи и след като го срещнах, видях как той служи за източник на вдъхновение за създаването на един нов свят на почти три поколения турски мъже и жени. Той е човек, който притежава дълбока духовност, искреност и милосърдие, както творчеството му, така и личността му изобилстват с примери в това отношение. Аз съпоставих идеите на Фетхуллах Гюлен с идеите на Имануел Кант, Платон, Конфуций, Джон Стюарт Мил и Жан-Пол Сартр, защото вярвам, че Гюлен е достоен да дискутира с тях, както и те – с него. С тяхното задълбочено знание аз ги анализирам като хора, които не са изпаднали в песимизъм и се занимават с най-спешните и вечни въпроси на човешкото битие, както и коректно се изправят с цялата си същност срещу най-трудните проблеми.”
Казано накратко, Гюлен отразява комбинациите на идеализираното влияние, за което говори Ван Ейден. Той е спечелил както възхищението, така и доверието на последователите си. Последователите на Гюлен получават мотивацията си от визията му и се вдъхновяват от неговото учение, от благочестието и скромността му. Освен това славата на Гюлен надхвърля границите на Турция, което трябва да се оценява като развитие с положителен знак във връзка с бъдещето на Движението.
Вторият фундамент на трансформиращото лидерство е вдъхновяващата мотивация. Това загатва за вълнението и оптимизма на лидера във връзка с изграждането на визия за бъдещето. Така се събуждат сходни чувства и сред последователите. На лидера се гледа като на човек, посветен на идеала, специалните цели и очаквания се изразяват много ясно и се гласува доверие на последователите за способността им да отговорят на очакванията. Гюлен ясно и поетично описва визията на “Златното поколение”, за което той мечтае, с думите: “Да, сред безразсъдните, неразумните хора и сред масите, увлечени по фантазии, ще се роди напълно нов, съвременен, мислещ, разсъждаващ, вярващ както в разума, така и в опита, във вдъхновението и в съвестта човек. Човек от нов тип, който във всяко отношение ще преследва съвършеното, максималист, окрилен с баланса между този и отвъдния свят, успял да хвърли мост между разума и сърцето. Разбира се, че появата на такъв човек от нов тип няма да бъде лесна и спокойна. Както при всяко раждане, и при появата на новия човек ще има родилни болки, трусове, трудности. Но когато дойде време, щастливото раждане ще се осъществи и поколението със светъл лик изведнъж ще се появи сред нас като Хидр. Както благодатният дъжд се излива от облаците, както водите извират от земните недра и излизат на повърхността й, както кокичетата поникват навсякъде, когато снеговете и ледовете се топят и росата изгражда трон върху листата, така и новият човек – може би днес, може би утре – непременно ще дойде…”
Гюлен твърди: “В модерния свят единственият път, по който човек може да накара останалите хора да приемат мнението му, е методът на убеждението.” Според него използването на насилие всъщност е белег за идейно рухване. Когато се придържат към собствените си ценности в живота и изтъкват духовните и религиозните си достойнства, хората винаги ще предпочитат да са свободни.
Лидерите, които притежават качество на вдъхновяваща мотивация, налагат високи стандарти на последователите си, дават надежди за бъдещите цели и осмислят наличните задачи. Ако последователите се мотивират за някакво поведение, те трябва да притежават силно чувство за изпълнение на задачите. “Човек измерва стойността на своята работа и дейност не със съответния им резултат, а с правотата, с искреността и с това дали извършеното дело отговаря на Божието благоволение. Действайки така, той не стеснява безбрежността на богослуженето си, обвързвайки го с материални облаги и цена, той не материализира божествените и отвъдните дела със светски резултат. Вместо това той осмисля своето дело в съотношението на нулата с безкрайността и живее с ведрината, която чувства в душата си от такова съотношение.”
Това разграничение, което се прави между разбирането за служене и материалната награда, понякога става причина за ново кариерно регулиране в членството на Движението. Например въпреки че предвещава по-богато бъдеще, Гюлен насърчава да се прави кариера в областта на образованието, отколкото в медицината, инженерството и правото. Посланието на Гюлен към учителите и бъдещите учители е обикновено, но съдържа тънък момент: да служи както на своите граждани, така и на човечеството, чрез образованието е дълг на всеки отговорен човек. Така учителите, които не получиха изведнъж висока оценка, получаваха ниски заплати и бяха с нисък статут, започнаха да се прочуват като ключови архитекти за бъдещето на държавата.
Според Явуз Гюлен притежава въздействащ и прочувствен стил на говорене. Прочувственият му стил, с който той проповядва, активира духовните чувства на мюсюлманите и внушава посланията си едновременно с чувство на радост и тъга. Ораторският стил на Гюлен е въздействащ и създава здрава емоционална връзка между него и последователите му. Той не се задоволява само с активиране на чувствата на последователите си, насърчава ги да бъдат самоотвержени и дееспособни.
Поетичният стил на Гюлен ясно се наблюдава в начина, по който той пише по една от най-популярните му теми – любовта: “Любовта е фундаменталното начало, най-ярката светлина и най-мощната сила на всяко същество, което се ражда на този свят. Няма враг на земята, когото тази сила да не е в състояние да победи. Най-напред любовта издига душите, с които се слива, и ги подготвя за отвъдното. После тези души полагат всеотдайни усилия в желанието си да накарат всички сърца да изпитат прекрасните чувства, свързани с вечността, които самите те са изпитали. Те умират и отново възкръсват по този път. Последният им зов, когато умират, е „любов” и възкръсват, вдъхновени от любовта.”
“Всъщност любовта е султан, сърцето е неин трон, а нейният глас и дихание са воплите за надежда, копнеж и раздяла, които се изливат върху молитвените килимчета в минутите, отредени само за Него в най-уединените места.”
Както на категорията за идеализираното влияние, изтъкната от Бас, лидерството на Гюлен отговаря и на категорията за вдъхновяващата мотивация. Той предава по много ясен и красноречив начин делото си, вдъхновява и внушава на последователите си, че общото им дело ще има успех.
Третият фундамент на трансформиращото лидерство е “интелектуалното стимулиране”. Това е знак, че лидерът, който цени умствените способности на последователите си, ги окуражава за новостите и насърчава творческото мислене. Останалите хора се насърчават, за да се даде ново определение на проблемите, използва се цялостен поглед, за да има ясно разбиране по въпросите, статуквото се подлага на критичен анализ и към проблема се подхожда от различна гледна точка. От една страна, това поражда желание за промяна, а, от друга, развива способност за решаването както на настоящите, така и на предстоящите проблеми. Логиката на интелектуалното стимулиране включва компоненти като убедително водене на спор и способност у последователите да забележат проблемите и да мислят рационално за тяхното решаване. Насърчава се мисълта, възпламенява се въображението, убежденията и ценностите се подлагат на преоценка и се укрепват.
Гюлен има успехи особено по отношение на създаването на валидна теза, чрез която се изгражда мост между традицията и модерността, между религията и науката. Той е бил свидетел на лишен от духовност рационализъм, концентриран само върху личните интереси. Другата крайност беше сляпото подчинение на традицията. В тази връзка, от една страна, по умерения път, който той следва, се акцентира върху необходимостта от логичност у всеки индивид, а, от друга, се подкрепят духовните ценности като пътеводител на разума. Гюлен създаде ангажиран със социална отговорност среден път между егоцентричния индивидуализъм и себеотрицанието, без да пренебрегва или отрича индивидуалните права. Той насърчи служенето на хората като човешка отговорност и деяние, от което Аллах ще бъде доволен. Същевременно той определя индивидуалните права като права, които не могат да се погазват в името на обществото, без съгласието на индивида. Гюлен не само твърди, че е възможно религията и науката да съществуват заедно, но според него те са обречени да бъдат заедно: “Например, когато разумът бъде пренебрегнат, възвестяването не дава очаквания резултат. Отричането на чувствата и емоциите поражда същия негативен резултат. Той [Пратеника] има цялостен подход към човека и отправя посланията си в пълен вид. Затова в делото по възвестяване на религията на Пратеника разумът, логиката, сърцето, душата, чувствата и емоциите категорично не се пренебрегват и не остават извън рамките на светлите лъчи на откровението. Когато Пратеника възвестява религията, разумът, логиката и чувствата стоят плътно един до друг и са вплетени един в друг.”
В случая Гюлен обръща внимание на цялостния и балансиран подход към човека при изпълнението на пророческата мисия. Според този подход пренебрегването на разума ще доведе до формиране на общност от жалки мистици, а пренебрегването на сърцето и душата ще доведе до лишен от духовност сух рационализъм. Ако разумът, душата и тялото бъдат в хармония и личността бъде насочена към светлия път на Божието послание, тогава би могло човек пълноценно да стигне до истинската човечност.
Гюлен насърчава независимото мислене (в противовес на това улемите искат да бъдат водачи на обществото и да съхранят традицията, но новите мюсюлмански турски интелигенти подкрепят критическата мисъл). Гюлен успява успешно да наложи баланс над тази амалгама от двете традиции. Важна особеност на тази модерна амалгама от улеми и интелигенти е способността за анализиране на ислямските постановки в зависимост от социалните условия на съвременността. Гюлен, който много добре познава творчеството на световни творци като Кант, Шекспир, Виктор Юго, Достоевски, Сартр и Кафка, утвърждава личното си съвременно ислямско тълкуване на нещата, като си служи с идеите на цитираните автори. Гюлен силно насърчава последователите си да проявяват творчески талант и да имат независимо мислене. Според него, ако хората бъдат образовани адекватно така, че да се сдобият с положителни качества като независимо мислене, социална справедливост, спазване на човешките права, толерантност, тогава те може да се окажат деятели, които да осъществят посочените полезни цели. Но колкото и да вярва в това, че е нужно да се използва разумът за решаването на проблемите и за по-добър свят, той не поставя открито разума на мястото на религията и духовността.
Чувството за обвързване с някаква религия винаги е било водещ фактор, който формира научния и интелектуалния живот на човечеството, развива човешките добродетели и стои в основата на изграждането на нови цивилизации, без оглед на промените, научния и техническия напредък и новите идейни методи. Религията, която притежава такъв магнетизъм и сила, е най-влиятелният фактор в живота на хората, както и в бъдеще ще продължава да е така. Гюлен не вижда противоречие между науката и религията и отхвърля тезата за избор между едното и/или другото.
От време на време човечеството е отричало религията в името на науката, както и науката в името на религията с мотива, че защитават противоречиви възгледи. Пълното знание е известно само на Всевишния и религията е низпослана от Всевишния. В такъв случай как е възможно двете неща да си противоречат?
Гюлен се откроява с особен талант в интерпретирането по нов начин на темите и въпросите и тяхното обясняване. Например по темата за опрощението той прави следния провокиращ анализ: “Затова най-големият дар, който днешните поколения биха завещали на своите деца и внуци, е да ги научат да прощават. Да прощават дори и най-противните и груби деяния... Но да се дава прошка на мутирали човеци със свирепи души, чиито съвести изпитват удоволствие да карат другите да страдат, е неуважение към самата прошка. Да, от една страна, не сме в състояние да им простим, а, от друга, подобна постъпка би била неуважение към човечеството. Не допускаме, че ще се появи някой, който да одобри и оправдае подобно неуважение.”
Ако вземем под внимание неговото отношение срещу тероризма, ще видим, че Гюлен, от една страна, заявява, че ислямът не е религия на терора, а, от друга, изтъква, че мюсюлманин, който правилно е разбрал исляма, не може да стане терорист.
Мнозина изследователи отбелязват, че трансформиращите лидери до известна степен са длъжни да служат на делото като учители. Поначало съгласно изискванията на професията си учителите играят ролята на трансформиращи лидери, поне когато променят по категоричен начин убежденията и ценностите на учениците. Гюлен учителства от дълго време, което побира голяма част от живота му и влияе на останалите хора. Фактът, че той ефективно си служи с логиката, доверието му в логическия спор, настойчивостта му по отношение на широката гледна точка и акцентирането върху конструктивно решаване на проблемите, най-вероятно е свързано с неговия възпитателски опит.
Последният фундамент на трансформиращото лидерство е “индивидуалният подход”. Тази концепция показва вниманието, което лидерът обръща на равнището на пълноценност и зрелост на последователите си, лидерът се стреми да разбере дали те имат нужда да се развиват или не. Лидерът действа като съветник, проявявайки към всеки персонална заинтересованост, вслушвайки се в притесненията им, както и дава наставления, оказва подкрепа, осъществява обратна връзка и ги окуражава. Лидерът повишава потенциала, изпълнителността и мотивацията на индивидите, които го следват, като определя подходяща стратегия.
Гюлен не се задоволява само с убедеността си в индивидуалния подход и с прилагането му единствено в личния си живот, той съветва и останалите хора, особено учителите, да действат така. Той отдава голямо значение на това към всеки човек да се подхожда като към отделен индивид: “Истинският учител посява и опазва чистите и здрави семена. Както грижата за добрите и здравите семена е негова задача, така и упътването и посочването на цел в живота и срещу предизвикателствата е негова задача.”
“Движение Гюлен” се състои от три хармонични пласта: бизнесмените, журналистите, учителите и учениците. За единия пласт вече стана дума в статията. Хората от средите на бизнеса подкрепят религиозните и националните идеи на Гюлен и участват директно, като правят дарения за реализирането на целта. Този кръг се състои от представители на малкия и средния бизнес и от крупните бизнесмени, които участват в управителните съвети на различни фондации. Бизнесмените събират помежду си доброволни дарения и подкрепят начинанията на Движението в съответния регион. Колкото и да е различен приносът на отделните лица в отделните групи, Гюлен полага усилия, за да почувстват те, че работата им се оценява и е важна за визията на Движението. Той получава голяма част от подкрепата си от инженери, от новите анадолски буржоа, от учени и от хора с други професии. В изказванията си Гюлен акцентира върху ролята на търговците и бизнесмените като източник на сила, която отново ще съживи Турция като регионална сила.
Гюлен има цялостен подход както в ученията, така и във визията си, според него за всеки човек има някаква роля. Гюлен подкрепя образованието, трудовата заетост и пътуването на жените, което окуражава жените да получат солидно образование, за да упражняват професии, свързани с публичната сфера.
Превърналото се в международна организация “Движение Гюлен” проявява забележителна способност в преодоляването на междукултурните различия.
В над петдесет държави в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка и Австралия бяха отворени училища. В Средна Азия и в Турция бяха създадени много университети. От една страна, училищата уважават езика, културата, законите, традициите и обичаите на държавата, в която се намират, а, от друга, запазват предаността си към етичните основи на визията на Гюлен. Тази особеност влияе на опитните наблюдатели. Например, след като посетил редица училища, екуменическият секретар на Федерацията на азиатските епископи и член на Регионалните йезуити в Индонезия свещеник Томас Мишел споделил впечатленията си с думите: “Училищата, отворени в страни като Турция, Киргизстан, Дания и Бразилия, се различават помежду си, но всички черпят вдъхновението си от един хуманистичен източник.”
Изследовател на име Агай, който е проучил училищата на “Движение Гюлен”, пише, че колкото и в институциите им религиозната вяра да е основен фактор, най-учудващата особеност на тези училища е, че в тях не се преподава религия. Те акцентират главно върху моралното образование, което се смята за обединяващ фактор между различните религии, етноси и политически тенденции. Така Движението успява, от една страна, да прояви специално и балансирано внимание на личностно, групово и обществено равнище, а, от друга, да спазва универсалните ценности и норми. Тази интересна точка, в която се пресичат частното внимание и общата практика, ни помага да разберем успеха на “турските училища”, които черпят вдъхновението си от Гюлен.
Както видяхме, лидерският стил на Гюлен ясно отговаря и на четирите фундамента на трансформиращото лидерство, описани от Бас.
Ако Гюлен не е трансформиращ лидер и ако “Движение Гюлен” не е трансформиращо движение, това означава, че няма такава теория. Между Гюлен и теорията на Бас съществува такова пълно сходство, че ако не бяха разминаванията в хронологичната последователност, човек би си помислил, че Бас е имал предвид Гюлен, когато е създавал теорията си. Разклоненията, възникнали в резултат на трансформиращото лидерство на Гюлен, имат по-големи предимства в сравнение с трансформиращото лидерство. Една от важните ползи е насърчаването на високо равнище персоналната и институционалната удовлетвореност между членовете, което води до повишаване на предаността и взаимопомощта. Тази здрава привързаност е предпоставка за силна и постоянна промяна, а това е отличителен белег както на трансформиращото лидерство, така и на “Движение Гюлен”. Примерите, които дава Гюлен, водят до трансформация на убежденията, навиците и поведението; обратно на транзакционното лидерство, промяната, която той е започнал, се усвоява от последователите му.
Бас, който твърди, че транзакционното лидерство произвежда промени от “първа степен”, с други думи – последователите, които получават награди в зависимост от изпълнението на задачите си, е възможно да работят по-често и по-интензивно до известна степен или да произвеждат по-добро качество, заявява, че е възможно в по-високата степен да се осъществи и второстепенна промяна. Промените от втората степен водят до революции в поведението, ценностите и убежденията, както и до “квантов скок в изпълнението и мотивацията”. Промените от “втора степен” са възможни само при трансформиращото лидерство.
Според Бърнс крайният резултат от трансформиращото лидерство е взаимно стимулиране и повдигане на духа, това превръща последователите в лидери, а лидерите – в образци за висок морал.Тази промяна на високо равнище означава, че организацията ще продължи по пътя си, дори и без лидер. Близкото минало на Движението е с тенденция да оправдае това наблюдение. Увеличаващите се здравословни проблеми ограничават ролята на Гюлен в Движението, но въпреки това Движението не показва признаци на нерешителност.
Трансформиращите лидери оказват влияние не само върху културата на последователите си, но и върху външната култура, като излизат извън рамките на организацията. Една от най-привлекателните мисли на Гюлен се изразява в това, че на битово равнище всеки един член на Движението оказва положително влияние на всекидневния живот. Описанието, което Гюлен прави на такива личности, стига до лирична кулминация: “Тези митични герои в съвремието ни се опитват да стигнат до четирите краища на света и до седемте континента със сподвижническа саможертва и винаги живеят заради останалите хора, като потискат увлечението си по живота, въздържат се от показност и помпозност, всички техни постъпки излъчват скромност и духовност. Въпреки неволите тяхната любов и желание никога не спират, усилията и вълненията им винаги се увеличават, с копнежа си за служене на човечеството те дават пример за рядко срещана в историята храброст. На всеки човек, при когото се отбиват, те прошепват нещо на езика на сърцето си, превръщат всеки кът в райска градина, като навсякъде засаждат млади цветя, стараят се да изразяват себе си, като винаги са жизнени, бързи, изпълнителни и, разбира се, бидейки изпълнени с вяра, решимост, воля и с надежда за бъдещето, те призовават всички хора към вечността.”
Една дама – учителка в “турско училище” в Хюстън, Тексас, разкрива смисъла на горния пасаж като хубав пример за трансформиращо влияние и, вдъхновена от Гюлен, тя изразява съзнанието си за дълг с думите: “В живота трябва да оставяме следи след себе си.” Трансформиращото лидерство се дължи не на размяната на материални вещи между лидера и неговите последователи, а на личното достойнство и убежденията на лидерите. Както Бърнс, така и Бас са убедени, че трансформиращите лидери се ръководят от лични качества като справедливост и честност. Изтъквайки личните си стандарти, те сплотяват хората, които ги следват, както и променят техните убеждения и цели. Такова лидерство води до по-високи резултати, отколкото поначало се допуска, че е възможно.
Това изпълнение на високо равнище ясно се наблюдава в успеха, който “Движение Гюлен” постига по отношение на един от най-сложните проблеми в модерния свят, свързан със сдобряването на религията с науката. Преди всичко “Движение Гюлен” е формирование, което се е посветило на произвеждането на гражданско общество, възпитано както в морално и духовно, така и в научно отношение. От гледна точка на инструментариума главната цел на Движението е да бъде успешен пример за хармония между религията и науката, както и настойчиво внушава, че между ислямското откровение и разума съществува не само съгласие, но същевременно те взаимно се допълват. Гюлен обяснява това положение с думите: “Фактът, че въпросите на исляма не противоречат на разума и на логиката, се дължи на това, че той е низпослан от “Всеобхватното Знание” и всеки въпрос е проверен от разума.”; “Религиозните науки са светлината на сърцето, а модерните науки са светлината на разума. Когато те се съчетаят, се изяснява истината и старанието на ученика се окриля. От липсата на модерните науки се поражда фанатизъм и подражание, а от липсата на религиозните науки – отрицание и съмнение.”
Грижата на Движението не е да обучава само суфии или учени, а – да възпитава суфистки учени, които да насочват научното и техническото развитие към човешки и производствени канали. Гюлен е възложил надеждите си на “Златното поколение”, което се появява на хоризонта, и както ще се види от долния цитат, неговата молитва в това отношение стига до рядко срещано състояние на напрегнатост: “Стани, за да озариш очите ни със смисъла, който ти олицетворяваш, и угаси свещите на лъжците! Стани, за да спреш проклятието на хората, които тъжно стенат и с носталгия те чакат да дойдеш! Стани и издай рев като лъвовете така, че чакалите да се скрият в дупките си и никога повече да не излязат и седемте континента да се изпълнят с твоя глас! Стани, в името на Бога, изпълни дълга на младостта си и се докажи пред злите духове! Докажи себе си и отвори широко сърцето си за всички хора; да не остане място, на което ненавистта и омразата не са разгромени! Постъпвай човешки така, че дори змиите и стоножките да се скрият в дупките си от срам!”
Нарастващата подкрепа на народа за Гюлен и увеличаващият се брой на вдъхновените от него училища, които целят да отблъснат “задушаващия мрак”, свидетелстват за значимостта му като трансформиращ лидер.
- Създадено на .