Понятията за „човека” и „любовта” не включват ли в смисъла си както приятелите, така и враговете?

Основно правило в исляма е уравновесеността. Немислимо е Фетхуллах Гюлен да не спази това правило, говорейки за човека и любовта. Думите му, казани по друг повод, доказват това и в същото време са ясен отговор на горния въпрос: „В рамките на ислямските принципи мислите за любов и обич са много уравновесени. Угнетителите и потисниците са лишени от тази обич. Защото проявяването на обич и милосърдие към угнетителя го прави още по-злобен и в същото време се ощетяват другите. Затова към хора, които застрашават всеобщата обич, не се проявява милосърдие. Проявяването на милосърдие към жестокия и безсърдечния е най-страшното безмилостно отношение спрямо безправните и угнетените.”^[1]

В същата насока на друго място Гюлен споделя: „Мнението на някои хора, че трябва да се проявява „милост и снизхождение” към онези, които поддържат анархията и терора, които се опитват да нарушат целостта на държавата и подкопават нейните основи освен че няма никаква връзка с любовта към човека, но тези хора остават наблюдатели на сълзите на беззащитните.”^[2]

Ислямът има принципи, чрез които се стреми да напъти дори и угнетителите и хората, които не спазват правилата. Един от принципите е да се повелява одобряваното и да се възбранява отхвърляното и това е задължение на всеки вярващ.^[3] Според Пратеника на Аллах, когато човек се сблъска с несправедливост, той трябва да се опита да я поправи първо с ръка, ако не може – с думи, ако и това не може – тогава да я порицае вътрешно.^[4] Следният хадис потвърждава тази истина. Веднъж Пратеника казал на сподвижниците си: „Помогнете на своя ближен, дори да е угнетител или угнетен.” Сподвижниците смирено попитали: „За угнетения разбрахме, но на угнетителя как да помогнем?” Пратеника отговорил: „Може да му помогнете като го накарате да се откаже от коварството му.”^[5]

Според Гюлен ключовия инструмент за изпълняването на тези задължения е любовта. Ясно е, че с грубост и ярост не може да се стигне до никъде, а любовта и уважението – към когото и да е – може да отворят пътя към диалога. Така може да имате възможност да разкажете за ценностите, които изповядвате.^[6] В противен случай как може да обясним повелята на Всевишния към пророк Муса (Моисей): „Говори му с благи слова”, когато отивал да проповядва на жестокия Фараон? Според Всевишния Аллах „благите слова” могат да разтопят ледовете в сърцето на Фараона и да го накарат да се замисли. ^[7] Защото благи думи е в състояние да изрече онзи, който има благ характер и върши добронамерени постъпки.^[8]

^[1] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 51

^[2] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 49

^[3] Al-i İmran, 3: 104

^[4] Müslim, İman, 78; Tirmizi, Fiten, 11; Nesai, İman, 17

^[5] Buhari, Mezalim, 4; İkrah, 7; Tirmizi, Fiten, 68

^[6] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 58

^[7] Коран, 20: 44

^[8] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 28