Ислямът е религия на мира и толерантността
С развитието на комуникационните технологии и транспортните средства, светът се превърна в малко село. Да се въздейства върху хората в едно такова село е много по-лесно, което определя огромната роля на медиите. За съжаление през последните години определени медийни групировки, включително и в Турция, се стремят да представят исляма като религия на терора. Непознаването на религията или невежеството, непроявяването на никакви опити да се опознае тази религия, от една страна, некомпетентното отношение и поведение на някои мюсюлмани, от друга – умишлените опити да се опорочи тази свята религия е факт и да се разкаже истината за исляма, е задължение отново на мюсюлманите.
Основното значение на думата “ислям”
Коренът на думата “ислям” е “слм” и означава “мир, сигурност, покорство и спокойствие”. Всички небесни религии преди исляма са били изпратени на определени народи, и всички били регионални или в последствие станали такива. За първи път в историята на човечеството ислямът е изпратен като религия на цялото човечество и Всевишния Аллах удостоил Последния Пратеник хазрети Мухаммед с висша повеля:
“И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.” (34:28)
Дори Пророка на исляма е изпратен не само за хората, а е благоволение за световете. Защото в друго знамение се повелява: “И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.” (21:107)
Ислямът е религия на тевхида (еднобожие). Той призовава към вяра в единството на Всевишния Аллах. Вярата в еднобожието е от основно значение, тъй като тя предразполага обществото да бъде като едно цяло, без разлика на език, цвят и националност.
В историята на човечеството ислямът е религията, която обединява всички останали и призовава хората да живеят заедно в мир и разбирателство. Ислямът е забранил и до голяма степен е изкоренил всички качества, присъщи на невежеството – егоизъм, безчовечност, насилие и несправедливост. Според исляма човек за човека не е вълк, а е негов брат, животът вече не е борба, а взаимопомощ; вместо принципа “ти работи, за да се храня аз” възниква солидарността; вместо насилие – справедливост, вместо жестокост – милосърдие и състрадание. Ислямът подчертава, че хората са равнопоставени и свободни и че имат еднакви права; принципи като “истината е в силата”, “силният е прав” се изкореняват и на тяхно място се поставят принципите “силата е в истината и правотата е сила”. И вместо потисническите и егоистичните правила на жестоките ислямът поставя на преден план повелите и напътствията на Всевишния.
Без да прави обществени, политически, духовни, материални, расови и културни разделения ислямът подчертава, че почита човека и му отрежда най-достойното място сред останалите създания. В Свещения Коран се повелява: “И почетохме Ние синовете на Адам.” (17:70)
Да, според исляма, дори човек да е неверник, е забранено да се посяга на неговото богатство, чест и правото му на живот. Животът на всеки е защитен както и животът на семейството му. Това важи за всички останали права. Не се допуска нарушаването на правата на жените, децата и старците дори по време на война.
Според низпосланата в Свещения Коран изключителна справедливост, убийството на невинен човек се равнява на убийството на цялото човечество. Според исляма правата на човека не могат да се нарушат, дори той да е във вреда на обществото. Правото на един човек се счита за свещено и неприкосновено както правата на всички хора. (вж. Свещен Коран 5:32)
Примери за толерантност от миналото
Заради достойното място на човека, отредено му от исляма, мюсюлманите носели справедливост, свобода и хуманност, където и да отидат. По това време, когато халифите изпращали командирите на фронта, ги наставлявали да следват пътя на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Едно от тези наставления, което историята помни, е направил Ебу Бекр, изпращайки Усаме в Сирия:
“Усаме, не забравяйте обещанието си, бъдете справедливи, не заграбвайте богатство, не убивайте деца, старци и жени, не изгаряйте градините с фурми, не отсичайте плодородните дървета. Не убивайте и дребния добитък, камили и биволи, освен за храна. По пътя си може да срещнете хора, които се молят в храмовете, не ги безпокойте и не се намесвайте в молитвите им…”
По времето на достопочтения Юмер, през 635 година, бил превзет град Хумус. Когато на следващата година мюсюлманите разбрали, че Хераклит, заедно с двеста хилядна войска, се готви да атакува града, те били принудени да го напуснат. Когато напускали града мюсюлманите върнали на местното население данъка за гарантиране на безопасността им и казали:
“Когато ние взимахме този данък, гарантирахме вашата сигурност. Но сега нямаме възможност да ви защитим. Затова сами преценете какво да правите!”
Жителите на Хумус – християни и евреи, знаейки какво е управлението на римляните, не били радостни, а напротив – били тъжни, че мюсюлманите си тръгват, затова християните казали:
“Вашето господство и честност бяха по-добри от това, което преживяхме преди. Съгласни сме заедно с вас и вашия управител да отбраняваме града срещу Хераклит.”
Евреите пък казали следното:
“Заклеваме се в Тората, че Хераклит няма да успее да влезе в града, докато всички не загинем.”
В крайна сметка местните жители заключили вратите на града и го отбранявали. Хераклит не успял да го превземе и когато бил принуден да отстъпи, хората отново поканили мюсюлманите в града.
Белязури, който предава събитието отбелязва следното: “Християни и евреи от други градове, предпочитащи мюсюлманското управление, направили същото, изричайки: “Ако римляните и техните поддръжници победят, ще продължим както преди. Ако ли не, дори и да остане само един мюсюлманин, ние ще изпълняваме договора си.”
Мюсюлманите позволявали на хората от други религии да изповядват свободно религията си, религиозните храмове да бъдат един до друг и дори в един храм да има места за молитва както за мюсюлмани, така и за християни и евреи. Това одобрение започнало още, когато Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, разрешил на група християни от Неджран в неделя да се молят в Месджид-и Небеви. Това разбиране продължило и по време на халифите. Така продължило и в следващите периоди. Днес в Истанбул е възможно да се видят една до друга църкви, джамии и синагоги. Коренът на това уважение и търпимост към останалите религии се открива в основата на исляма и утвърдения дух на толерантност от страна на Пророка на исляма. Ако с времето толерантността е изчезнала в някои региони и у някои мюсюлмани, това няма нищо общо с исляма. Може би е редно причините за това да се търсят в социални, духовни или други проблеми.
Споменатите случаи относно желанието на местното население да бъде ръководено и управлявано от мюсюлмани, не са единични. Има много подобни примери. Становището на един християнин от град Урфа, по повод управлението на мюсюлманите е само още един от многобройните примери: “Най-справедливия, умния, и силния от хората е Мелик Шах, който е бил като баща на всички хора и християни. И римляните и арменците сами приели господството му.”
Един писател християнин изразява съжаление, че когато през 1204 г. латинците завладели Константинопол, техните грабежи, разрушения и насилие толкова омръзнали на римляните, че вместо шапка много от тях предпочели да носят фес и управлението на мюсюлманите било причина много християни да приемат ислямската религия. Изразявайки своето възмущение от този факт, писателят в същото време подчертава и принципността на мюсюлманите.
Бягайки от насилието на византийците, три хиляди кръстоносци станали мюсюлмани. Не чрез насилие, а помагайки и проявявайки състрадание мюсюлманите станали причина много християни да приемат исляма.
Ислямът защитава правото на живот, религия, език, култура и начин на обличане на друговерците и е извор на толерантност в това отношение. Пратеника на Аллах казва следното:
“Аз съм враг на този, който измъчва немюсюлманина. А на когото съм враг, ще му бъде потърсена сметка в Съдния ден.”
Мюсюлманинът, който вярва в Съдния ден би ли направил подобно нещо? В друго изказване Пророка повелява:
“Който оклевети един немюсюлманин, че е извършил прелюбодеяние, в Съдния ден той ще бъде наказан с огнени бичове.”
Нека поясним и друг факт. Невярващите в исляма са свободни да избират своето право на защита. Ако изберат ислямския съд, решението ще бъде справедливо. Свещения Коран повелява:
“Те все лъжата слушат, все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти навредят с нищо. А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Аллах обича справедливите.” (5:42)
Подобно на казаното дотук можем да открием и в султанската заповед на Мустафа III към своя везир:
“Ако имаме предвид оплакванията от Влашко, то не си разрешил проблемите на християните там. В период, в който се опитваме да изпратим нови представители в Хиджаз, желанието ми е хората, които избираш да бъдат честни. Не искам да пренебрегваш тези, които са от друга религия. Те са мои поданици. Не забравяй, че техните права са същите, като на поданиците в Истанбул. Не наранявайте никого…”
Изповядването и проповядването на исляма
Ислямът, който определя човека като най-висшето разумно същество, поставя на първо място правото му на религия. Следователно за него по-важно е да бъдат премахнати пречките между волята, съзнанието и разума му. Затова когато се говори за проповядване на религията, се подчертава, че тя трябва да бъде изповядвана по най-съвършен начин и да се проповядва по най-добър начин.
Например в много коранични знамения на Пророка Мухаммед, както и на предишните пророци се напомня, че тяхната задача е да проповядват (16:35, 83; 3:20; 5:92, 99; 13:40; 14:52 и др.) Освен това, обръщайки се към Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Всевишния му напомня да не използва сила: “Не си над тях властващ.” (88:22)
Преди исляма, някои от сподвижниците, считайки друга вяра за по-висша, особено ако децата им не живеели дълго, се вричали, че ако децата им имат дълъг живот да ги поверят на хората на Писанието и на религията им. Затова когато ислямът бил низпослан, децата на някои били от друга религия. Когато те се опитали да насилят децата си да приемат исляма, било низпослано следното знамение: “Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (2:256)
Поради тези свещени правила, мюсюлманите, които превземали нови места не насилвали местните хора да приемат исляма. Дори някои английски изследователи, отбелязвайки този факт, признават следното:
“Ако в Азия бяха отишли западните християни, а не мюсюлманите, днес нямаше да остане и следа от гръцките църкви. Те нямаше да проявят и капка толерантност към православните християни, за разлика от мюсюлманите.”
Там, където отивали мюсюлманите, освен, че не разрушавали ценностната система на хората, но и ги съхранявали. След разпадането на Османската държава в Европа и в северна Африка, се появили народи с различна религия, език и обичаи.
Концепция за човека
Втората причина, която не позволява на мюсюлманина да налага насилствено исляма на останалите хора, е концепцията за човека в Свещения Коран.
Според тази концепция, човекът е съвсем различно същество от растенията, животните и ангелите. Той е създаден със склонност към добро и зло. Чрез отредената му воля и разум, от него се изисква сам да открие доброто. В помощ на неговия избор са отредените му разум и воля. Затова човек, използвайки разума си, трябва да разграничи доброто от злото и да избере това, което няма да му навреди. Човек е отговорен да направи този избор.
За мюсюлманина земния живот е едно изпитание. За да спечели вечен живот в отвъдното, е много важно да използва свободно волята си. Както той не е отговорен за греховете, за които го насилват, така не е сигурно дали и добрините, извършени под някакъв натиск ще му бъдат от полза.
Затова при разпространението на исляма никога не е използвано насилие над хората да приемат религията против волята си. Това няма да става и в бъдеще.
Позволена цел, законни средства и благи думи
Ислямът подчертава, че определената цел трябва да се осъществи със законни средства. Както целта трябва да е законна, така и средствата и пътищата, водещи към нея трябва да са законни. По тази причина ислямът отхвърля средства като насилие, мъчение, анархия и терор. Освен това, когато религията се проповядва, дори и на тирани като Фараона, ислямът е заповядал да се използват благи думи. Обръщението на Свещения Коран към пророка Муса (Мойсей) и пророка Харун (Аарон) е следното: “Идете при Фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (20:43-44)
Обръщението към хората на Писанието трябва да бъде: “И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (29:46)
Обръщението към хората на Писанието в едно друго знамение е следното: “Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” (3:64)
Методът за призоваване на всички хора към вярата се споменава и в следното коранично знамение: “Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.” (16:125)
Друго знамение призовава Пратеника на Аллах да се обръща любезно към събеседниците си: “По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.” (3:159)
Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отдавал огромно значение на добрия личен пример, в което се крие и благородството на исляма. Затова той използвал джамията и като място за срещи. Например понякога той посрещал някои от големите делегации в джамията. Те отсядали там и в същото време виждали как мюсюлманите отслужват намаз и слушали благозвучието на Корана. Понякога Пратеника на Аллах връзвал прегрешилите за колоните на джамията, и те често пъти се поучавали, наблюдавайки гореспоменатите сцени. Така много двуличници приели исляма. По този начин били спечелени много хора. Сумаме ибн Усал е един от тях. Сумаме бил двуличник и извършил престъпление. Пратеника на Аллах го заловил и го завързал за една от колоните на Месджид-и Небеви. След три дни Сумаме станал мюсюлманин и спомогнал много за развитието на исляма.
Ислямът и световният мир
За да разберем какво значение отдава ислямът на мира, трябва да познаваме същността на войните, проведени от Пратеника на Аллах. Когато ги проучим обстойно разбираме, че тези войни са отбранителни.
Първата битка с жителите на Мека била битката при Бедир. Намерението при тази битка било да се пресече пътя на кервана, който бил натоварен с отнетите богатства на преселилите се в Медина мюсюлмани и изпратен за Сирия. Тоест намерението не било водене на битка.
Следващата война била при планината Ухуд. Причината за нея била, че неверниците искали отмъщение за загубата при Бедир и затова отишли с войска до Медина. Тази война, от гледна точка на мюсюлманите, била изцяло отбранителна. Същото положение е налице и в битката при Хендек (Рова). Тогава мюсюлманите, изкопали ров около Медина и отбранявали града от идолопоклонниците. Тя била не само срещу жителите на Мека, а срещу всички неверници в техните редици.
Целта на походите, в които Пророка Мухаммед участвал лично, била или за отбраняване от големи войски, насочвани срещу мюсюлманите, или за да се осуетят опитите за организиране на военни действия от страна на неверниците. И войната при Хайбер, Бену Муставик, Муте, Тебук и др. са били с подобни цели.
Едно от най-важните събития било превземането на Мека, което било мирно превземане, невиждано дотогава в историята на човечеството. Защото превзетият по мирен път град не бил нито ограбен, нито хората били избити или прогонени, нито им било отмъстено и не била пролята кръв.
След превземането на Мека, за всички хора, с изключение на няколко човека, било обявено всеобщо помилване. Това е събитие в историята на човечеството, което e повод за гордост и почетен знак, който ще бъде носен докато свят светува.
Според Мухаммед Хамидуллах през десетгодишния период в който Пророка на исляма бил в Медина, броят на убитите в битките бил около двеста и петдесет човека. А всъщност през този период населението върху 1,5 милиона квадратни мили от територията на Арабския полуостров (на ден средно около 274 квадратни мили), се присъединило към исляма.
Примирието при Худейбие и понятието завоевание в Корана
За да разберем понятието завоевание в Корана е достатъчно да отбележим, че то се използва във връзка с примирието при Худейбие. Както е известно през шестата година от преселението (хиджра) Пророка Мухаммед заедно с хиляда и петстотин мюсюлмани тръгнали да посетят Кааба и да направят таваф (обход) около храма. Но едно войсково формирование ги пресреща близо до Мека, в местността наречена Худейбие и им заявява, че няма да бъдат допуснати до храма. Преговорите и споровете завършват със споразумение за мир. Впрочем Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, винаги бил поддръжник на мира.
Пратеника на Аллах вярвал, че за да бъде разбран правилно ислямът, е необходимо той да се развива в атмосфера на мир и разбирателство. Според него, ако ислямът бъде разбран правилно, т.е. като религия на мира и разбирателството, то всеки разумен човек не би се възпротивил и не би бил враг на религията. Затова било необходимо да бъде направено едно мирно споразумение, в което мюсюлманите и останалите да бъдат приятели, да търгуват помежду си и да се опознаят по-добре. Жителите на Мека предявявали най-различни претенции, само и само да не бъде постигнато примирие. А Пратеника на Аллах, в името на мира, приел условия, които на пръв поглед изглеждали твърде неприемливи за мюсюлманите. Едно от тези условия било, че през същата година мюсюлманите няма да влизат в Мека, а това може да стане следващата година при определени условия. Ако някой от езичниците приеме исляма и реши да отиде в Медина, ще бъде връщан и предаван на управниците на Мека, а ако някой от мюсюлманите реши да се откаже от религията си и да се върне в Мека, то може да го направи безпрепятствено. Въпреки всички тези условия Пратеника на Аллах приел споразумението. Причината за това била, че той бил привърженик на мира, а не на войната и нямал никакво съмнение в истинността на ислямската религия. Поради това примирие, Свещения Коран използва израза “явна победа” (48:1).
Извод и напомняне
Нека споменем и един друг факт. Някои противници на исляма, които знаят, че мирът ще бъде в полза на мюсюлманите се опитват да нарушат мира между мюсюлманите и останалите хора, като работят за постоянни конфликти и се стремят да създадат атмосфера на постоянен страх и война. Освен това, някои мюсюлмански страни и техните ръководители се поддават на тези провокации и хората с нечисти намерения се възползват от това. Затова е необходимо да призовем всички искрени вярващи да бъдат много внимателни в тази насока.
Преподавател в Богословския факултет в университета "Мармара"
- Създадено на .